ДЕПУТАТИТЕ НИ МАМЯТ

Депутатите ни мамят по всевъзможни начини. Започвайки още с фантастичните предизборни обещания при, които и най-наглия измамник би се изчервил, после продължават с измисляне и усвояване на неизброими депутатски екстри и благинки, сетне прибират купища пари под формата на командировки, участие в комисии и семинари, шефски места в бордове, комисионни и пр.

Пословични са и сумите които се плащат на ключови депутати при гласуване на спорни или поръчкови законови текстове. Всъщност точно при самото гласуване е и най-наглата депутатска измама.

Депутатите ежедневно ни мамят за най-важното нещо за което са в парламента - гласуването. Това, че гласуват за каквото трябва и за когото трябва отдавна сме го преживели, но гласуването с чужди карти вече идва в повече на изстрадалия електорат.

Още през далечната 1993 година 69 народни представители са сезирали Конституционния съд, че в парламента се гласува с чужди карти. Така се изкривява и подменя вота на избирателите и се подкопават устоите на демократичното общество.

Но, всъщност къде са тези липсващи народни представители с чиито карти се гласува поголовно напоследък? Какво правят те и защо не могат да намерят време да вършат най-важното нещо за което са в парламента, а именно да упражняват вота си.

Отговорът е съвършено прост. Народните представители са избрали да вършат всевъзможни неща за лична и партийна изгода, но не и да упражняват вота си лично. Тук те са напълно безлични... И без това решенията как да се гласува им се спускат от партийните централи, а натискането на някакви си бутони по пултовете е твърде скучна работа.

Партиите пък са се погрижили за комфорта на депутатите и са назначили отговорници по гласуването. Още в началото на деня те грижливо нареждат картите на пултовете и напомнят на дежурните по редичка кой ще закъснее или отсъства за да няма гафове.

Всеизвестно е и, че най-големите далавераджии са най-често отсъстващите от пленарна зала. Те са заети да движат партийния и личния си бизнес, а гласуването е най-маловажния им проблем. Въпреки това те са като абонирани за парламента и трайно присъстват поне по няколко мандата.

Емблематичен е светлият пример на Ахмед Доган, чието присъствие в парламента ако не е знаково си е чиста сензация. Чест му прави обаче, че не дава картата си на други.

Народните избраници са изцяло погълнати от всевъзможни участия в коктейли, откривания, купони, бизнес срещи, разни мероприятия на организации и тайни кръгове, но не и да упражнят даденото им от суверена право на глас.

Депутатите стават значително по-дейни когато има подходящи извънпарламентарни стимули... Очевидно политическата класа е отдавна девалвирала, а политическата инфлация безпощадно сваля стойността на демокрацията у нас.

Интересно е обаче какви са санкциите за противоконституционното деяние "гласуване с чужда карта". Как се наказва тази най-брутална политическа измама, надминаваща дори купуването на гласове.

Отговорът е фрапиращ - никак !

Гласуването с чужди карти не се санкционира защото се е превърнало в обичайна парламентарна практика в българското народно събрание. Множество от законите изобщо не биха минали без този тип гласуване.

От време на време стават и гафове, особено когато има проверка на кворума или поименно преброяване. Тогава се разбира, че някой депутат е гласувал от чужбина или пък от болница, но това бързо отшумява.

Важното е законите да минават през парламента, а керванът на властта да си върви...

Миналата година депутатите отхвърлиха искането на председателя Пирински за отстраняване на депутати от пленарно заседание и за глоба в размер на дневното възнаграждение заради гласуване с чужда карта. Не бе прието и предложението квесторите да събират оставените по пултовете карти.

Така депутатската измама продължава вече близо петнадесет години пред очите на цял народ. На този фон купуването на гласове си е направо европейска практика...

В държава на измамата в каквато се е превърнала България казаното, че не е беда, че в държавата има мафия, а бедата е, че мафията си има държава, си тежи точно на мястото.

Какъв е всъщност проблемът?

Защо министрите не бягат от заседанията на МС или пък защо депутатите се натискат да присъстват на важните партийни форуми. Отговорът е защото имат интерес.

Днес българският депутат няма интерес да бъде в пленарната зала освен ако не прави питане по важен въпрос. Гласуването с чужда карта всъщност е само върхът на айсберга на политическата измама у нас.

С повече или с по-малко депутати в пленарна зала керванът на властта си върви по партийните и надпартийните предначертания. Статуквото масово демотивира депутатите да търкат депутатските банки и те намират подходящи стимули на всевъзможни други места.

И накрая точно с чужди карти е отхвърлено искането на председателя на парламента за забрана на гласуването с чужди карти...