|
Воювайте за личното си
пространство или го „целунете за сбогом“
По-младото поколение не
осъзнава рисковете, твърди Брус Шнейер, технически директор в
консултантската компания по въпросите на ИТ сигурността в BT
Counterpane.
Ако обществото иска
онлайн „неприкосновеност", трябва да воювате в момента за създаването на
закони за защитата й, тъй като бизнесът няма да го направи, а отделните
личности нямат достатъчно влияние, заяви Брус Шнейер по време на RSA
конференцията.
Колкото по-дълго политиките и правилата за опазване на личната
информация бъдат оставени нерегулирани, толкова по-вероятно е те никога
да не бъдат установени, добави Шнейер, автор на книги за сигурността,
както и главен технически директор на консултантската компания BT
Counterpane.
Младите хора порастват,
разпръсквайки огромно количество информация за самите себе си в
публичното пространство и по този начин те ще загубят всякаква
чувствителност за „неприкосновеността", която по-старите поколения имат
може би в излишък.
Те няма да могат да оценят, че задълбочаващата се липса на „лично
пространство" прехвърля властта над собствения им живот върху компаниите
или правителствата, които контролират тяхната информация.
Необходими са закони,
защитаващи „цифровите данни", които рутинно се събират за хората, казва
той. „Единственият лост, който работи, е юридическият, добавя Шнейер. -
Как да очакваме от младото поколение да направи това, като то дори не
познават проблема?"
Според специалиста, проблемът се състои в балансирането на контрола над
данните, така че да се гарантира максимална свобода на отделните
личности. Ако хората контролират данните за самите себе си, това им
осигурява свобода. Ако тяхната информация се контролира от
правителството, те губят и свободата, и властта си. „Ако гарантираш на
индивида неприкосновеност до личните данни, му даваш повече власт",
казва Шнейер.
По същия начин, ако правителствата са принудени да работят в отворена
среда и тяхната информация е публична, това осигурява на хората власт
над правителствата.
Днес рутинни транзакции като плащания с кредитни карти, плащане на пътни
такси чрез транспондери и отворени акаунти в социални мрежи като
Facebook генерират цифрови записи, които лесно и все по-евтино се
съхраняват, а след това могат да се сортират и архивират. В резултат
цифровите данни никога не умират, казва Шнейер.
Тази ситуация е доста различна от онова, което се е случвало в цялата
човешка история,м от която са запазени твърде малко записи и след
известно време хората забравят подробности за дадени инциденти. „Ние сме
биологичен вид, който забравя непотребните неща, казва той.
Ние не искаме да живеем в свят, който никога не забравя."
Социалните мрежи излагат все повече информация на отделните потребители
на широката публика, с илюзията, че тя е „неприкосновена". Но те не се
опитват да помогнат за засилване на защитата й, предупреждава Шнейер,
цитирайки британско проучване, според което всички 43 анализирани сайта
за социални мрежи са създали настройки за защита на личните данни,м
които се откриват и разбират изключително трудно. А настройките по
подразбиране почти винаги позволяват максимално показване на данните,
добавя той.
Това е така, защото тези сайтове и търсещите машини като Google събират
данни за действията и интересите на потребителите като неразделна част
от своя бизнес, казва специалистът. „Ние сме продукт на Google, който
Google продава на своите клиенти, добавя Шнейер. - И ние получаваме
всички лични данни, които Facebook ни позволява."
Посредничеството за взаимодействието между хората чрез компютрите, или
социалните мрежи, налага създаване на правила за това как се обработва
информацията от тези транзакции. „Това не е естествено, казва той. -
Нуждаем се сега от правила, които досега не са ни били необходими."
Хората обаче порастват, излагайки все по-голяма част от своя живот на
показ, и дори няма да знаят друг начин. „Докато завършите гимназия, вече
ще сте „складирани" във Facebook", добавя той.
Това дразни много от по-старите хора, тъй като контролът над тези данни
променя качеството на техния живот. „Това не са нашите данни, а нашият
живот и ние си искаме контрола обратно", казва Шнейер.
Технологиите не са проблем, тъй като те са неутрални. Правилата за това
как могат или не да се ползват технологиите определя неприкосновеността
и балансирането между лични тайни и обществено достъпна информация.
Препечатано от
Computerworld.
|
