АРХИВИ ПРОДУКТИ УСЛУГИ FREETOOLS

НОРМАТИВНИ Д. БИБЛИОТЕКА LINKLIST


НАЙ-ВАЖНОТО ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА (СРС)

СПЕЦИАЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА

Специални разузнавателни средства (по смисъла на ЗСРС) са техническите
средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за
изготвяне на веществени доказателствени средства – кинозаписи, видеозаписи,
звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети (ЗСРС ал. 1).

Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и
вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и
обекти (ЗСРС, ал. 2).
Предвид на определението, можем по-нататък в изложението да наричаме
техническите средства, използвани за скрито придобиване на информация, специални
технически средства – СТС.

Видове – класификация на СТС

Информацията винаги се проявява в конкретна физическа форма, в зависимост
от това с какъв орган на осезание я възприема човек – чрез зрение, опипом, обоняние,
слух.

Използването на технически средства не променя същността й, а само разширява
границите на възприемане и регистрация. Например с невъоръжено око човек не може
да различи в условия на полумрак бърза промяна в изображения, възможността за
виждане на далече е ограничена от личните визуални особености на дадения
наблюдател, дочуване на звуци и ясното им разбиране е ограничено от възможностите
на слуха на наблюдателя и пр.

Съвсем различни възможности за наблюдение възникват
при използване от субекта на наблюдение на специални прибори – прибори за нощно
наблюдение, различни видове оптически увеличители, чувствителни микрофони.

Физическата форма на проявяване на информацията е един от основните признаци за
класификация. Да се сравнява помежду си информацията, получена с различни видове
осезателни средства, не е коректно. Съпоставка е възможна само по отношение на
крайните резултати.

На практика се наблюдават две физически форми на възприемане на
информацията:
- акустична, която се възприема чрез ухото – органа на слуха;
- зрителна – чрез органа на зрение, окото.

Вторият вид е твърде обширен и това оправдава класифицирането му в
подвидове – обемно-видова и аналого-цифрова информация.

Примери на първата са случаите на непосредствено зрително възприятие на
околната обстановка от наблюдателя с обикновено око, или с наблюдателни прибори.

Много по-широка е групата на аналогово-цифровата информация, където участието на
окото се състои само в контролни функции. Такива са сигналите в
телекомуникационните мрежи, символно-цифровата информация в компютърните
мрежи и др.

Когато говорим за секретно придобиване на информация, предполагаме
несанкционирано от източника получаване на поверителна информация.

Информационното проникване – това е способ за получаване на конфиденциална
(секретна, конспиративно споделяна) информация в конкретната й форма на
проявление.

По този начин тук имаме предвид не информацията въобще, а само тази
нейна част, представляваща лична, търговска или държавна тайна в съответната
физическа форма на проявяване.

Така акустичен (звуков, разговорен) контрол на помещение може да се реализира с използване на привнесени монтирани микрофони, различни проводни системи завършващи със стационарни микрофони, стетоскопи, диктофони, магнетофони и пр. Всичко това представлява различни сценарии за придобиване на акустическа (звукова, речева) информация.

Разузнавателният интерес и техническо проникване имат насочен характер –
предполагат определени места и цели. Обикновено това са обекти на концентрация на
конфиденциална информация, интересуваща субекта на наблюдение, т.е. помещения в
които се водят важни разговори, архиви за съхраняване на информация, линии на
стационарна и мобилна вътрешна комуникация и компютърни мрежи, места за
обработка на информация (аналитични и компютърни центрове), кабинети на лица,
разполагащи и работещи с необходимата информация и т.н.

СТС, които се използват реално в практиката притежават широк набор от
характеристики.

Такива основни характеристики са:
- Показател на качеството и количеството (обема и същността) на
получената информация;
- Стойност на СТС;
- Показател за секретност на получаваната информация (чрез него
получава ли се негласна, класифицирана информация);
- Показател за уличаемост (използване като доказателствено средство при
СРС на събраната информация)

Показателят за качествено придобита информация е ключов при използване
на СТС. На практика той се формира от следните съставни: качество на входния
сигнал; скорост на получаване на информацията; продължителност на експлоатация.

Показателят за количеството на придобитата информация е важен само като
доказателство за размера на наличната секретна информация.

Стойността на СТС представлява икономически показател. Ролята и за
окончателното решение за ползване на СТС е значима. Съвкупните разходи включват
себестойността на СТС, разходите по поставяне и поддържане в интересуващата ни
среда, установяване и поддържане на базов център за контрол, разходите (ФРЗ) по
поддържания и ангажиран в експлоатацията оперативен и спомагателен състав
(оперативни работници, преводачи, тълмачи и пр.).

Стойността е от особена важност, доколкото ресурсите за секретно събиране на информация не са неограничени. При подбора на конкретното СТС се оценява съотношението на стойността му, на
стойността на операцията по поставяне, експлоатация и извеждане към съществуващия
бюджет. Като основа на оценката е качеството и важността на получената информация.

Друг показател оценява надеждността и секретността. Секретността се
гарантира от степента на сливане на СТС (незабележимост, неотличимост) с
обкръжаващата обстановка. Колкото е по-голяма, толкова по-голямо е основанието да
се счита информационното проникване като негласно (секретно, незабелязано от обекта
на наблюдение).

Различаваме три вида секретност и надеждност – енергетична, информационна и
физическа.

Енергетичната се определя от това доколкото наличието на СТС довежда до
промяна на енергетичния стандартен фон, без значение от физическата форма на тази
енергия – радиовълни, акустични, вибрационни полета или такива от оптическия
диапазон. По същество това е способността СТС да функционира без енергийни
излъчвания или с такива, които почти не променят съответния фон на мястото на
действие;

Информационната надеждност и секретност е съотносима със степента на
защитеност на канала за трансфериране на информацията от случайно прихващане
отвън и разшифроване на прихваната вече контролируема информация;

Физическата защитеност се определя от това, доколко силно се отличава от
околната среда каналът за изтичане на информацията по физически и физико-
химически характеристики, такива като: съдържание на метали; плътност на масата или
електронна плътност; наличие на полупроводници, вълнови съпротивления и др.

Физическата защитеност често може да се разглежда като съставна от елементи, в
зависимост от това какви физически, физикохимически и даже физиологически
характеристики притежават. Физическата защитеност е голяма, когато каналът е
хомогенен, слива се с околните особености на пространството.

Физическата форма на проява на информацията и сферата на
разузнавателни интереси, с нейните специфични съставни – помещения, канали за
връзка, определят тактическата класификация на специалните технически средства
(СТС).

Показател за уличаемост (използване като доказателствено средство при СРС
на събраната информация). Този показател е изключително важен при оценка на
ефективността на реализираните от компетентните служби СРС.

Приблизително 12 % от всички разрешени и проведени СРС довеждат до внесени в съда доказателствени средства (това е твърдение на официалните институции; независими експерти смятат, че реално са не повече от 4 %). От тези 12 % не повече от 1-2 довеждат до осъдителни
присъди.

Факт е, че над 90 % от използваните в страната СРС представляват
подслушване на телефони, което, при съвременната осведоменост на престъпниците, е
едно от най-ефективните средства. Все пак, ако направим сравнение с успеваемостта в
други страни, можем да отбележим, че тя е над 50 %, а в САЩ надминава 80 %.

Кои са причините за това, при липса на точна статистика, можем само да предполагаме –
вероятно статуквото се дължи на не добър подбор на обекта на акустично наблюдение.
Вследствие на гореизложеното става ясно, че този показател представлява
съотношение между разрешените СРС и внесените в съда доказателствени материали.

СПОСОБИ ЗА ПРИЛАГАНЕ

Според ЗСРС Чл. 2. „(1) Специални разузнавателни средства по смисъла на
този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното
прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени
средства – кино записи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани
предмети.“
„(3) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването,
проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и
компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка
и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при
използването на техническите средства по ал. 2.“

В разглеждането на тематиката, свързана със СРС, ще се придържаме в рамките
на подадените от закона граници и идентифицирани способи. Ако излезем от сферата
на тясно практическата област на определените в закона понятия, то цялата гама от
способи може да се сложи под общия знаменател на наблюдението, било то визуално,
акустично, с помощта на специални технологични усилватели на човешките сетива,
пряко и опосредствано, видимо или невидимо и пр. Предвид практическата насоченост
на настоящия учебник и придържането към законово определените способи, то тук ще
следваме класификацията, дадена в ЗСРС.

Скрито наблюдение и проследяване (външно наблюдение – ВН)

ЗСРС определя в Чл. 5. способа „Наблюдение“ като „При наблюдението –
зрително и чрез технически средства, се разкриват и документират различни
страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение,
пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка.“

Скритото наблюдение е широко понятие, обхващащо дейности на
специализирани органи и организации по специфично противодействие на
престъпления, престъпници, престъпни органи и организации. Принципиалното му
приложение е свързано с придобиване на достоверна информация за подготовка и
извършване на престъпна дейност, за нейното разкриване, предотвратяване и
пресичане.

Законът за специалните разузнавателни средства регулира дейността по
реализация на скритото наблюдение, но само в обхвата на територията на страната.
Когато провеждането на конкретната процедура се извършва на територията на
страната, целта е да се получи информация в специфична форма, която да бъде
използваема в един наказателен процес – доказателствено средство. Разбира се често се
получава информация, която, макар и не свързана с обекта на прилагане на способа,
сочи за подготовка или извършване на друга престъпна дейност, но тя може да послужи
само за сигнал, подлежащ на отделна проверка.

При провеждането на СРС основната цел е получаване на информация, годна за използване като доказателствено средство, но в никакъв случаи не отпада информационната функция. Това е така, защото при експлоатацията на СРС, което може да бъде насочено само към определено лице и
конкретна престъпна дейност, е напълно възможно, а и често се случва, да се получи
информация както за друга престъпна дейност на лицето, така и за подготовка или
извършване на престъпление от друго лице. В този случай информацията е много
важна, тя трябва да се провери и използва съобразно съществуващата практика на
специалните органи, но в никакъв случай автоматично не може да се превърне в
доказателствено средство.

Тази специфика дълго време не можеше да се разбере от
представители на законодателната власт и многократно се правеха опити да се създаде
правна възможност за пряко ползване в един наказателен процес и на т. нар. странично
получена информация, но тези опити, поне засега се оказаха неуспешни.

Основната причина за неуместността на подобна теза е, че процесът на създаване на
доказателствено средство, предвиден в ЗСРС не е спазен по отношение на другото
лице, а това създава сериозна възможност за заобикаляне на закона и използване по
отношение на лица, за които в никакъв случай не би могло да се получи законово
изискваното разрешение, било заради наличието на имунитет, било заради липсата на
престъпна дейност, или пък на престъпна дейност, непозволяваща ползване на СРС. Накратко така се избягва възможността за злоупотреба.

Подслушване

Подслушването, заедно с наблюдението (те са от един и същи род –
наблюдението може да е визуално или акустично) са едни от най-старите и използвани
разузнавателно-контраразузнавателни способи. Тяхната древност и използваемост се
дължат на това, че основният организационен и операционен елемент е човекът и
неговите сетива – зрение, слух, обоняние и т.н.

Според ЗСРС един от основните способи е подслушването.
Законът дава следното определение: „При подслушването – чрез използване
на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна
или електронна комуникация на контролирани лица“ (Чл. 6. ЗСРС).

Реализацията на подслушването предполага много и различни както от
оперативна, така и от техническа гледна точка варианти. Съществено е, че се използва
наличието на следните физически явления:

- Акустичен сигнал. Подслушването може да се осъществи от оперативен
работник или агент (секретен сътрудник, осведомител) чрез запис със съответно
записващо устройство – скрито, миниатюрно или камуфлирано; с помощта на
монтирано специално техническо средство, предаващо информацията по съществуващи
комуникации (вериги за сигнализация, захранваща мрежа 220 V, телефонни линии и
т.н.); по специално положени кабели (жични, оптични), по радио или инфрачервен (ИЧ)
канал, чрез насочен микрофон. Това означава, че независимо от голямото разнообразие
на методи, почти винаги първоначално се извършва преобразуване на акустичния
сигнал в електрически с помощта на микрофон и в последствие обратното – до ясен
говор.

- Виброакустичен сигнал. Може да се използва стетоскоп; радиостетоскоп-
вибродатчик (контактен микрофон) с предаване на информацията по кабел, радио или
ИЧ канал; оптически лазерен микрофон. Извършва се преобразуване на вибрациите на
повърхнини и предмети в електрически сигнал.

- Хидроакустичен сигнал. Преобразуването на трептенията на течности в
електрически сигнал се осъществява чрез хидроакустичен датчик. Тази техника се
използва в разузнаването и контраразузнаването, свързани с издирване и защита на
подводници и идентифициране на чужда разузнавателна техника в собствени на
субекта води.

- По движение на устните. Получаване на информацията може да се
осъществи визуално, в това число чрез оптически прибори, последващо изучаване на
записи, с помощта на специално обучени да четат по устните на обекта хора.

В крайна сметка есенцията се съдържа в необходимостта да бъдат подслушани,
фиксирани, записани разговори на лица, подозирани в извършване на тежка престъпна
дейност, които да дадат на субекта на подслушването информация, довеждаща до
разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпленията, както и на създаване на
доказателствени средства, валидни в един наказателен процес.

Проникване (и оглед)

Този способ се определя от ЗСРС така: „При проникването чрез използване
на технически средства се установяват фактически данни, намиращи се в
помещения, и вещи, ползвани от контролирани лица.” (Чл. 8, ЗСРС)

Секретно проникване и оглед в помещение
Този начин на проникване е предпочитаният и най-широко разпространен в
оперативната практика.

Целта на проникването (и огледа) е да се открие местонахождението на
физическите носители на информация или предмети (вещи) – доказателства за
престъпна дейност и те да се фиксират с технически средства (фотоапарати, видео
апаратура, рентгенови апарати, записващи устройства и пр.).

Мястото на проникване може да бъде помещение – апартамент или офис на
обекта, може да бъде и транспортно средство – лека кола, товарен автомобил, и те да са
лична собственост или да се ползват от контролираното лице. Възможно е да бъде купе
от вагон или каюта на параход, които се ползват от обекта.

За да се осъществят целите на проникването, е необходимо да се организира
извършването на взаимообвързани мероприятия, които ще позволят проникващата
група да влезе секретно в помещението и да извърши огледа. Всъщност това са
абсолютно същите мероприятия, които се осъществяват при поставяне на техника за
подслушване в дадено помещение, които по-горе определихме като общия елемент
(секретно проникване) на няколко способа.

Най-важното условие при провеждането на огледа (претърсването) е той да се
извърши така, че неговите обитатели да не разберат или усъмнят, че са влизали външни
хора. В тези случаи е много важно умението на проникващата група да запази порядъка
в помещението и всички предмети и вещи в него в състоянието, в което ги е заварила.
Също така е особено важно да не оставя върху тях следи. При необходимост се правят
снимки, видеозаписи, схеми и скици на разположението на предметите, за да не се
допуснат разминавания с тяхното първоначално място.

Обикновено проникващата група си разпределя помещението на части и се
извършва прецизно претърсване. В практиката са известни много случаи на провали
поради немарливост. Например домакинята веднага разбира, че е влизано в
апартамента, по разместения ъгъл каренце върху бюфета. Научният работник разбира,
че книгите в библиотеката са местени, доколкото в установения от него безпорядък има
някаква само на него известна логика, в която се ориентира, така че с лекота забелязва
промените. Подозреваемият обект при прибиране в дома си усеща миризма на непознат
или неизползван от него одеколон или на цигарен дим при положение, че е непушач и
пр.

При огледа (претърсването) важно значение има предварителната информация за
това, какво се търси – документи, оръжие, определен предмет и пр. Това ще улесни
много претърсващата група и ще я предпази от безразборно претърсване и опасност от
разконспириране.

Документите и вещите, които са носители на информация за дейност на
контролираното лице се фотографират, филмират и записват на видеозапис. Те могат да
се изследват от специалисти и на място. Когато дадени вещи – източници на
оперативна информация, се нуждаят от подробно и стриктно изучаване и изследване, те
могат да се изземат за определен кратък период и изследват в лабораторна обстановка
от техническите специалисти.

Белязване

Един от способите, фиксирани в ЗСРС, е белязването. „При белязването чрез
използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и
вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или мястото на
съхранението им.“ (Чл. 9, ЗСРС).

Цел на белязването

Целта на белязването е създаване на възможност за несъмнена идентификация
на обекта на наблюдение (или наблюдаваната вещ) в среда на еднородни обекти, при
намалена или липса на видимост, както и при отдалеченост от субекта на наблюдение.
Белязването позволява да се разкрива маршрутът на движение на маркирани
вещи и предмети, както и местата на тяхното укриване.

По този начин сравнително лесно могат да се установят съучастниците на обекта в извършваната от него престъпна дейност. Наблюдението на маркираните хора и превозни средства позволява да се
осъществи по-пълно документиране действията на обектите и откриване на
скривалищата, в които те съхраняват материалите и вещите, използвани за реализация
на престъпни цели.

Видове белязване

Механично белязване. Очевидно чрез механично белязване не могат да се
проследяват предмети и вещи, но това не намалява неговото значение. Чрез
поставянето на характерни белези на определени места на предмета се цели
предотвратяване на подмяната му с друг (например фалшификат или друг предмет от
същия вид). Когато белегът се поставя за изпълнение на определена оперативна задача,
то той трябва да бъде трудно откриваем и с малки размери.

През последните години доста фирми в България започнаха да прилагат
механично маркиране на автомобили. Това позволява при кражба и смяна на
регистрационните табели, дори и при пренабиване на друг номер на рамата, машините
да бъдат разпознати и върнати на собствениците им. По статистически данни в САЩ се
маркират до 21 основни възела и агрегати на автомобилите.

В разузнаването механичното белязване се използва, за да се провери дали
специалните служби на противника не са имали достъп до определена вещ (писмо,
колет, тайник и т.н.). Чрез поставяне на миниатюрни белези, например с косъм, или
малък по дължина конец, или къс хартия, разузнавачите проверяват дали е извършено
негласно проникване в използвани от тях помещения.

Механични белези се използват и за предаване на съобщение – например поставен знак с тебешир на определено място може да означава искане за среща, информация за зареден тайник, изпратена
(получена) пратка, сигнал за опасност и пр.

Химическо белязване. Химическото белязване се използва отдавна като един от
оперативно-техническите способи в работата на полицията.
Предметите или вещите се обработват с химически вещества, които оставят
върху тях следи. Като правило те са невидими, но стават видими при обработка с други
химически вещества или при облъчване с ултравиолетова (УВ) светлина (макар и по-
рядко се използват вещества, реагиращи при облъчване с инфрачервена светлина).
Химическото белязване се използва например при маркиране на пари с цел
документиране получаването на подкуп или при рекетиране на граждани.

Чрез белязване с химически вещества може да се установят хората, които са се
докосвали до вещи, предмети и документи, интерес към които се очаква да проявят
шпиони, престъпни групи или даже обикновени крадци. Тук основното е, че химикалът
оставя следи по докосналия го, които са видими при съответна обработка и доказват
причастността му към извършено престъпление.

Много банки препоръчват в касите да се съхраняват специални пачки банкноти,
в които се монтира устройство със силно оцветяваща и трайна боя. В случай на грабеж,
заедно с други пари се предава и подготвеният „капан". Той се задейства от разстояние
(със специално дистанционно устройство, активиращо капана) от банковия служител на
касата, работник по сигурността или автоматично при преминаване през изхода,
благодарение на монтираното в нея електронно охранително устройство. Химическото
вещество оцветява парите и ги прави практически негодни за използване. Част от
багрилното вещество попада върху престъпника, което улеснява значително неговото
издирване. Химически вещества могат да се използват и за проследяване на обекти на
външното наблюдение.

През 80-те години сътрудниците на КГБ са използвали безвредна пудра за облекчаване на следенето на западни дипломати и военни аташета. Прахът представлявал смес от няколко химически вещества. Подобен похват се е използвал в същия период от някои европейски контраразузнавателни организации.

Радиоизотопно белязване. Някои експерти отнасят този тип белязване към
химическото. Поради съвършено различните принципи на действие и идентификация,
отделянето му като специфичен вид е по-приемливо.

Белязаните предмети се обработват с радиоизотопи, излъчването от които не
може да се открие от човешките сетива. Откриването на радиоактивност става с
помощта на специални устройства (например така наречения „Гайгер-Мюлеров
брояч"). Това позволява да се установи преминаването на белязани предмети през
определени контролни пунктове или тяхното откриване между множество други
подобни вещи.

Радиоелектронно белязване. Устройствата за радиоелектронно маркиране
понякога се наричат „радиофар". Постиженията на технологиите в радиоелектрониката
позволиха този вид да придобие твърде широко приложение. Най-често електронните
системи се използват за маркиране на коли, но постоянната им миниатюризация
позволява с тяхна помощ да се маркират и други предмети (например писма, колети,
пратки и т.н.).

Проверка на кореспонденцията (ПК) и контрол на компютърната
информация

Според ЗСРС „При проверката на кореспонденцията чрез използване на
химически вещества и технически средства се установяват съдържанието и
адресатите на кореспонденцията на контролирани лица и обекти.” (Чл. 10, ЗСРС).
Съгласно Член 2 от ЗСРС „(3) Оперативни способи са .........проверката на
кореспонденцията и компютризираната информация, ....“. Тази нормативна
разпоредба поставя в една дефиниция с ПК и проверката на компютърната
информация. Това е така, защото, когато се е работело по закона се е имало предвид
само проверката на електронна кореспонденция. На практика проверката на
компютърната информация се явява самостоятелен способ с нарастващо значение,
предвид широката употреба на компютри и т. нар. кибернетизация на обществото.
Нарастването на компютърните престъпления прави този способ особено актуален и
необходим.

Контрол на информацията и компютърните мрежи

Съвременните комуникации обхващат целия свят (терминът е комуникационна
сфера) – телефонни кабели, стационарни линии, подземни, въздушни и подводни
кабели, в по-голямата си част оптически, радиорелейни линии, спътникови системи за
връзка и цялата тази комуникационна сфера доминирана от Интернет (и закачени за
него интранет мрежи).

Основните способи за конспиративен достъп до компютърната информация
могат да бъдат класифицирани по следния начин:

Преодоляване на програмните средства за защита

Под преодоляване на програмните средства за защита обикновено се разбира
използването на различни методи за проникване до съхраняваната информация,
използвайки слабите места на преодоляваните софтуерни системи. Известни са голямо
количество хакерски разработки, предназначени за преодоляване на програмните
средства за защита. Тези разработки притежават различна ефективност, но позволяват
повече или по-малко да се решат задачите, за които са създадени. Едни от тези
програми са предназначени за прихващане на съобщения и разрешенията за достъп до
ресурсите на мрежата посредством незаконно подвключване към каналите за свръзка, а
други – чрез преодоляване на системите за защита на персоналния компютър или
локалната мрежа от друг зарегистриран потребител.

Копиране на информацията

Копиране на информацията предполага копиране на различни видове памет, до
които е възможен случаен или специално създаден достъп. Понякога копирането от
твърдия диск се използва като способ за преодоляване на системата за защита,
неизползваща кодиране на съхраняваната информация. За тази цел се отваря
системният блок, извлича се харддискът, който се включва към друг компютър. След
това се презаписва цялата необходима информация и твърдият диск се връща обратно
на мястото му. Тук специално трябва да се отбележи възможността за копиране на
файлове, изтрити от техния ползвател.

При отстраняване на файлове в действителност те не се унищожават, а се отстраняват само техните имена от таблицата за разполагане на файловете (FAT). Съдържанието им остава на диска и се „изтрива" по естествен път при осъществяване на нови записи, наслагащи се върху тях. Съществуват програмни продукти, които позволяват да се осъществи търсене и възстановяване на файловете по име, време на отстраняване и даже по ключова дума. След възстановяване файлът може да бъде копиран, но след това трябва отново да се отстрани, за да се скрие фактът на
възстановяване.

Трябва да се има предвид, че някои компютърни системи за защита на
информацията предвиждат отстраняване на файловете чрез многократен запис на
единици на освободеното место. Доскоро се смяташе, че в този случай
възстановяването и последващо копиране е невъзможно.

Специалистите по възстановяване на данни (а разузнавателните агенции – АНС – дори преди тях) откриха методи за анализ на магнитната структура на повърхността на диска. Тя е подобна на
тази на видео- и аудио лентите. Информацията се записва върху тях, като се въздейства
на магнитната структура на лентата. Главите, които четат и записват информацията,
могат да улавят магнитни сили само над определено ниво. Уредите, които са
чувствителни към по-ниски нива на магнитното поле, понякога успяват да възстановят
отстранената информация, като филтрират силния сигнал на новата информация и
анализират слабия от фона. Възстановяването на данни по този начин е изключително
скъпо, тъй като изисква специално оборудване, и само големи корпорации и
разузнавателни централи могат да си позволят подобни услуги.

Прихващане на информацията в каналите за връзка

Способите за прихващане на информацията в каналите за връзка са аналогични
на контрол на другите видове комуникации. При това прихващането е възможно не
само в проводните, но и в радиоканалите – GSM, WMAX, TETRA, сателити. Бързото
внедряване на клетъчните радиотелефонни връзки и на радиомодемите в другите
мобилни радиовръзки направи предаването на данни по радиоканал нормално явление.

Контролирана доставка

Според ЗСРС, Чл. 10 а. „Контролираната доставка се прилага от
разузнавателния орган и се използва от разследващия орган в кръга на
компетентността му при непрекъснат контрол на територията на Република
България или друга държава в рамките на международното сътрудничество и се
изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през
територията на Република България от контролираното лице на вещ – предмет на
престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.“
Както става ясно, това е способ, същността на който е в даване на разрешение от
компетентните органи за движение или контролирана доставка на токсични,
наркотични вещества, упойващи или психотропни субстанции и други забранени
такива.

Тази мярка се налага с мотивирано решение, в което се определя предметът на
разрешението за движение или контролирана доставка, както и видът и количеството
на субстанцията. Под движение или контролирана доставка се разбира практиката
незаконни пратки, или такива, за които има подозрение, че съдържат наркотици,
психотропни вещества или други забранени субстанции, както и получените приходи и
печалба от престъпната дейност, да се движат свободно на територията на страната или
да влизат в или напускат страната без да бъдат възпрепятствани от специализираните
структури, но под техен контрол, с цел разкриване и установяване самоличността на
лицата, замесени в престъпления, свързани с тези субстанции.

Служител под прикритие

Според ЗСРС „Служителят под прикритие е служител от компетентните
служби по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната
и въоръжените сили или от Националната разузнавателна служба, оправомощен
да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или
разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за
организацията на престъпната дейност.“ (Чл. 10в., ЗСРС).

Разбира се контактът не трябва да е от името на съответната служба. Това е
сложен способ, тъй като предполага нарушаване на основните конституционни
принципи като правото на личен живот, поради което трябва да се използва като се
спазват строго определени законови изисквания, компенсиращи риска за
процесуалните гаранции в една правова държава.

Получаването на релевантна информация е мотивирано от установяването на фалшива връзка на доверие, благодарение на използването на фиктивна самоличност и скриването на истинското
качество на служителя. Служителят под прикритие се явява като лице, което може да
бъда полезно на обекта в неговата престъпна дейност.

По време на реализирането на прикритието служителят играе най-различни роли, насочени към получаване на доверието на обекта и впоследствие разкриване, предотвратяване и пресичане на
престъпната му дейност. Предоставянето на фиктивна самоличност (легендировка) е
задължение на Министерството на вътрешните работи и включва не само даване на
фалшиво име, но и предоставяне на всичко необходимо, така че на служителя под
прикритие да бъде осигурено привидното качество на престъпник.

Доверителна сделка

Според ЗСРС „Доверителната сделка се използва от служителя под
прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид
сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в
сделката.“ (Чл. 10б, ЗСРС)

Определение

Доверителната сделка е секретна операция, при която служител под прикритие
купува или продава вещ, която може да бъде използвана като доказателство за
престъпление. Тази покупко-продажба наподобява извършването на незаконна
търговска сделка. Каква ще бъде тази вещ, зависи от конкретното престъпление.
Това може да бъдат наркотици, фалшиви банкноти, оръжие, взривни материали и др.

Цел - улеснено и ефективно проникване в обкръжението на обект или престъпна
организация.

С доверителната сделка се преследват две основни задачи:
Първата задача е да подпомогне успешното внедряване на оперативния
работник, действащ под прикритие. Чрез нея той ще спечели доверието на престъпната
страна (организация, ръководители), която ще започне да гледа на него като на свой
съучастник и ще разкрие своята престъпна дейност. Може да се очаква, че тя ще се
опитва да го ангажира и в друга подобна сделка.
Втората задача: тази вещ да се използва евентуално като доказателство за
престъпление в бъдещото наказателно производство. За тази цел осъществяването на
доверителната сделка става със съответното разрешение на съда и под контрола на
службата, която трябва да фиксира сделката (например чрез подслушване и
видеонаблюдение). При фиксиране на сделката може да се състави протокол и така тази
вещ да се използва като веществено доказателство. Другият вариант за оформянето й
като веществено доказателство е използването на служителя под прикритие в
наказателното производство като свидетел със скрита самоличност.

В заключение трябва да стане ясно, че оперативно-издирвателната дейност е
многообразна и динамична. При реализацията й се използват всички налични ресурси,
всички познати форми, методи и способи на противодействие, като целта е ефективно
противодействие на престъпността. Както видяхме от изложението до сега, почти
всички способи (СРС) се използват в рамките на сложни оперативни комбинации и
това, което е характерно е тяхното съвместно използване, външното наблюдение е
свързано с белязването (маркирането) на обекта, с подслушването и
видеонаблюдението, проникването е свързано със секретния оглед и поставянето на
различни типове технически средства за акустично или видеонаблюдение, събирането
на информация за качествено провеждане на един способ често става с помощта на
друг (чрез подслушване жилището на ръководителя на престъпна група събираме
информация, която ще позволи на служител на прикритие да проникне в групата и се
сближи с ръководителя). Може да се направи заключение, че ефективното използване
на способите се гарантира от тяхното многообразие и комплексно използване.

ПРАВНИ ОСНОВИ НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ
РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Използването на СРС е регламентирано в няколко правни акта и за схващане
на методологията на провеждане, начините за ползване, правните гаранции за
спазване правата на гражданите, възможностите за контрол и ефективна дейност, е
наложително детайлното им изучаване.

Цел
Целта на използване на СРС е разкриване, предотвратяване и пресичане на
престъпна дейност и изготвяне на доказателствени средства за наличието на
престъпления. Спецификата на тази цел е, че тя се определя като достижима чрез
СРС, само когато не е възможно достигането й по друг начин – чрез работа на
служители (оперативни работници), нещатни служители, доверени лица, секретни
сътрудници, свидетели.

Задачи
Задачите, решавани с помощта на СРС, са свързани разбира се с целта на
ползване, но в един по-детайлен план – и с конкретни подзадачи, като: наблюдение
дейността на заподозрения; опознаване на навиците му, връзките и контактите му;
изучаване на знанията, навиците и уменията му, които използва за осъществяване на
престъпна дейност; фиксиране на детайли от престъпната дейност в писмен вид, като
фотографии, аудио- и видеозаписи и пр.

Предмет на ЗСРС
Законът за специалните разузнавателни средства регламентира
специфична сфера на дейност на оперативно-издирвателните служби,
изискваща и позволяваща потребяване на специални секретни средства с
помощта на оперативно-техническите структури (и тези, работещи със
служители под прикритие) на противодействащите на престъпността държавни
организации и в процеса на противодействие на престъпността.

Законът за специалните разузнавателни средства урежда условията, реда за
използване и прилагане и контрола върху използването на специалните
разузнавателни средства и получените чрез тях резултати (Чл. 1. (1) ЗСРС).

Според дефиницията дадена в закона:
- Условията предполагат: уточняване на ситуацията при която е възможно
използването както на специалните технически средства, способите, така и на
резултатите. Към условията можем да отнесем престъпната дейност на лица,
намиращи се в полезрението на службите, наличието на предварителна информация за
лицето и престъпната му дейност, позволяващи да се квалифицира тя като тежко
престъпление, което е задължително условие за използване на СРС, извършена
предварително работа по разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпната
дейност, които не довеждат до задоволителни резултати, така че използването на СРС
е необходимо и неизбежно.
- Редът за използване и прилагане: описва и рамкира процедурата, при
която се достига до практическо прилагане на специални технически средства и
способи, уточнява причините и необходимостта за използване, поръчителите,
изпълнителите и даващите разрешение за използване, начина на организация,
необходимия минимум от предварителна информация, необходимия минимум от
предварителна подготвителна работа за провеждане, алгоритъма на провеждане.
- Контролът е насочен към обезпечаване на обосновано и разрешено от
закона прилагане както на отделните способи, технически средства, така също и на
ползване в рамките на ЗСРС на резултатите, получени вследствие на приложението
им. Той може да бъде контрол на причините и следствията, предварителен, текущ и
последващ, цялостен и частичен (точков), но това което е основно е, че се явява
гаранция за законово и ефективно прилагане на СРС. Контролът също трябва да е
насочен към ефективно разходване на ресурси и да довежда до балансирано прилагане
на техниката и способите. Той трябва да позволява да се избягват разхищенията на
сили и средства и да се утвърждават ефективните и икономични практики (разбира се
в рамките на закона).

Използването на специалните разузнавателни средства довежда до ситуация
на временно фактическо ограничаване неприкосновеността на личността и
жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения (Чл. 1. (2), ЗСРС),
гарантирани от редица международни правни документи, както и Конституцията на
РБ, Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.

Обект на СРС
Най-общо определен, обектът на СРС е лице, планиращо или осъществяващо
престъпна дейност. Специфицирането се базира на закона, който определя спрямо
какъв тип лице се използват СРС.

Субект на СРС
Най-общо можем да определим като субект на СРС специализираните държавни
служби (и техните служители), осъществяващи противодействие на престъпността.
Базирайки се на разсъждения, произлизащи от практиката и закона можем да
диференцираме два съставни елемента на субекта – заявител и изпълнител. На практика
тези два елемента съществуват тясно свързани и организирани един спрямо друг,
защото работата на заявителя не се изчерпва само със заявката за провеждане на СРС, а
е свързана с изпълнението й от началната – искане за провеждане, до крайната фаза –
получаване на информация и доказателствени средства за престъпна дейност.

Използване на резултатите от приложени СРС
Според чл. 25 от ЗСРС резултатите от прилагането на специални
разузнавателни средства се отразяват на хартиен или друг носител от оперативно-
техническата служба непосредствено след получаването им. Съдържанието на
информацията в носителя трябва да съответства на информацията, съдържаща се в
материалния носител, използван за записване на информацията, получена в следствие
на прилагане на СРС. Незабавно след изготвянето, този носител се изпраща на органа,
направил искането за използване на специалното разузнавателно средство (ОР,
ръководителя на оперативна група). Заедно с носителя незабавно се изпращат вещите,
получени при контролирана доставка или доверителна сделка, а по искане на
заявителя – и изготвените снимки, записи, скици, планове. В срока на прилагането на
специалните разузнавателни средства, материалният носител се съхранява в
оперативно-техническата структура (или тази по провеждане на разследване чрез
служител под прикритие).

В случаите на прекратяване провеждането на СРС заявителят незабавно
писмено уведомява оперативно-техническата структура (ОТС) за необходимостта от
изготвянето на веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото
изготвяне, или за необходимостта от разпит на служителя под прикритие. (Чл. 26,
ЗСРС). Смисълът на това уведомление е да се предпази експлоатиращата служба от
продължителна, ресурсоемка и в някои случаи незаконна дейност. ОТС изготвя
веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне,
когато срокът на прилагане на специалното разузнавателно средство е изтекъл и е
била уведомена писмено от органа – заявител за необходимостта от изготвянето му.
Това уведомление – за изготвяне на веществено доказателствено средство или за
необходимостта от разпит на служителя под прикритие, се изпраща в срок до 10 дни
след прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство.
В случаите, когато прилагането на СРС не дава резултат, поради което се
прекратява, не се изготвя веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ
неговото изготвяне, а събраната информация, независимо дали представлява
класифицирана информация, се унищожава.

Както виждаме от изложението, ЗСРС в момента представлява действен
инструмент, позволяващ доказване на престъпна дейност, нейното предотвратяване и
пресичане. Все пак регламентът, заложен в него, има известни несъвършенства, които
се виждат както от експерти в страната, така и от специалисти от Европейската
общност. Тепърва предстои недостатъците да бъдат отстранявани, а механизмът за
гарантиране правата на гражданите да бъде допълван и усъвършенстван. Повишаване
на ефективността му следва да се движи по тънката гранична ивица между подобряване
механизмите за борба с престъпността и намаляване на възможностите за нарушения и
злоупотреби.

Из монография "Специални Разузнавателни Средства" от Радулов

 

INDEX ЗА НАС КОНТАКТ ВРЪЗКА ФОРУМ

 

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © СФЕРА ©