|
Ерозията на личната
неприкосновеност – еднo въплъщение на закона на Мур
Реч на Филип Цимерман, създателят на PGP, по време на семинара PRACSE в
„Атински информационни технологии“, 18 юни 2006.
Това, което се случва с личната неприкосновеност в последните няколко
години, е, че става все по-възможно за властите и за частните компании
да проследяват хората. Те могат да поддържат списъци и бази данни, да
записват транзакции, да сглобяват данните и да проследяват тенденции, да
проследяват социалните мрежи, да правят анализ и да изследват как живеят
хората, за какво харчат парите си, с кого комуникират, какви са
покупателните им навици, къде пътуват.
Възможно е да се взима информация от различни източници и да се сглобява
в сложни картини, обрисувайки всеки отделен човешки живот. Това се
случва не само заради властта на държавата да проследява хората, но и в
корпорациите. За щастие в повечето европейски страни има комисии по
личната неприкосновеност, които поставят граници за това, което
компаниите могат да правят по отношение събирането на лична информация.
Но в САЩ нямаме такава комисия. Затова проблемът е по-голям в САЩ,
отколкото в Европа.
Броят на населението на земята не може да нараства двойно на всеки 18
месеца, но - според закона на Мур - компютърната мощ, а оттам и
способността на компютрите да помагат да ни следят, се удвояват на всеки
18 месеца! Разбира се това не е закон, а е просто наблюдение над
технологичните трендове. Но това се случва вече над 30 години.
Ние все повече ставаме обекти на наблюдение - чрез компютрите зад
оборудването за проследяване. Вземете за пример видеокамерите. В
Британия например има милиони видеокамери. Там наскоро обявиха
намерението да използват видеокамерите заедно с компютърен софтуер,
който стои зад тези камери, анализиращ изображенията, за да четат
табелите на колите чрез програма за оптично разпознаване, и да следят
движението на всяка кола. А вероятно и на всеки човек в Обединеното
кралство.
Постоянно, през цялото време, който и където и да отиде, властта ще може
да знае за това - или пък да провери по-късно, в случай че не е обърнала
внимание навреме. През годините аз предупреждавах за възможната
екстраполация на технологията. Ето, че сега британците го правят в
действителност. Налице са всички тези технологии за следене, видеокамери
[и програми], които могат да правят оптично разпознаване на табелите на
колите, има информация за транзакциите, има софтуер за разпознаване на
лицето, който става все по-добър и даже вече може да прави тримерен
лицев анализ с висока надеждност... И вместо както в старите дни, когато
трябваше да застанеш право пред камерата и да я гледаш, [за да те
запишат], т.е. да сътрудничиш на компютъра, опитвайки се да бъдеш
разпознат и да стигнеш до някаква база данни, сега е възможно софтуерът
да работи с големи групи хора, минаващи през портал на футболен стадион.
Технологиите стават все по-добри. Можеш да ги сложиш на улиците и да
гледаш хората как минават, имайки все повече „конски сили“ в компютрите
зад камерите и ставащите все по-умни алгоритми. Да, не само силицият
[т.е. процесорите] става по-бърз, но и алгоритмите стават по-хитри,
по-оптимизирани. Сега са способни да разпознават лицата на отделните
хора в тълпата.
Вече има компютърни алгоритми, които могат да „гледат“ хората на
видеокамера и да четат езика на тялото им. Така че ако двама души стоят
един до друг, можете да кажете защо стоят един до друг – дали правят
сделка, или просто си говорят; дали са влюбени на романтична среща, или
са хора чакащи на спирката, които дори не се забелязват взаимно; дали са
ядосани един на друг докато говорят.
Има ги и финансовите транзакции: с кредитните карти [е възможно]
купуване на онлайн билети, [резервиране на] хотели и всичко което ви е
нужно за пътуване, плащане в ресторантите. И вие можете да събирате
данни от всички тези различни източници! Ако използвате повече карта и
по-малко [плащания в] кеш, тогава всичките ви транзакции стават видими,
вижда се какви книги четете - от това което си купувате от книжарниците,
какво обядвате, с кого обядвате...
Но как може да се каже с кого обядвате? Ако се следят данните от всички
тези източници едновременно, може да се направи корелацията. Ако се
виждат всички, които влизат в една обществена сграда - например хотел -
тогава не е трудно да се направи връзка кой е в хотела по същото време.
Е да, трябва ви малко по-напредничав математически подход. Но после може
да се каже кой с кого се среща, какви тайни срещи стават между двама
души... кои политици могат да бъдат политически съсипани, като се знае,
че спят с хора, за които не са женени...
Понякога в САЩ и Великобритания политиците могат да бъдат съсипани и
неутрализирани чрез използването на секс-скандали срещу тях. Имаше и
един руски прокурор, разследващ корупция в правителството на Елцин,
който беше сниман с две проститутки в легло - така беше неутрализиран.
Това е ефективен политически инструмент, който се използва в много
страни. Въобще способността да проследяваш хората в личния им живот може
да е мощно политическо оръжие.
Когато имате възможността да напаснете данните от различни източници и
[по този начин] да придобиете цялостна картина на ситуацията, то вие
имате нещо, което много прилича на програмата DNSA в САЩ, за която
четем. Става дума за тотална информационна запознатост, всезнаене. За
нещастие повечето от тези неща наистина не се решават само чрез
купуването на някаква технология за криптиране. Знаем как да криптираме
имейла и телефонните разговори, но... не можем да си криптираме лицето.
[Криптирането в този случай] е нещо като човека, който си е изпуснал
една от двете контакни лещи вечер насред улицата под един осветителен
стълб... [Питаш го] „какво правиш“ - „Ами търся си контактната леща“ -
„Къде падна?“ - „Ами падна ето ей там“ - „А тогава защо я търсиш тук?“ -
„Ами защото светлината е по-добра“.
Е, тогава как да се справиш с вездесъщите технологии за наблюдение,
които никнат в обкръжението ни? Значи, че започваме да виждаме появата
на „всезнание“ - способността да знаеш всичко. А това е лошо за
демокрацията. Не е ясно, дали демокрацията може да преживее всезнанието.
И това [явление] не може да се преодолее само с някаква технология.
Трябва да се реши с промени в политиката. Нужно е да имате политическата
воля да искате от политиците да прокарат законодателство, чрез което да
ограничат приложението на технологиите за проследяване, най-добре до
някои специфични цели.
Една от трудностите при внедряване на тези технологии за наблюдение са
политическите мотиви. [Технологиите] се внедряват по някакви конкретни
причини, или поне се казва някаква причина: че искаме да се борим с
терористите, или с ислямистките бойци. Но след това [технологиите за
следене] ще се използват за други цели. Затова ТРЯБВА да има политически
натиск спрямо правителствата за ограничаване на целите, за които може да
се прави наблюдение! Ние не успяхме да направим това в много страни, и
със сигурност не можахме да го постигнем в САЩ...
Наскоро имах възможност да говоря с човек, който е написал щатския
„PATRIOT ACT“ - един американски закон, който жестоко подкопа
гражданските свободи и личната неприкосновеност след 11 септември. Този
„PATRIOT ACT“ даде на правителството огромна власт за следене.
Включително способността например да се проследят записите в една
библиотека да се види какви книги сте поръчвали в нея.
Попитах този човек, който изнасяше реч за „PATRIOT ACT“... каква ирония
е, че се казва „PATRIOT ACT“, това всъщност е едно съкращение [от съвсем
други думи], но се получава „патриот“ и се изменя значението на тези
думи.... Та попитах този човек, който беше от министерството на
правосъдието, защо министерството обучава следователи как да използват
„PATRIOT ACT“ за следене при всички видове престъпления.
Той отговори, че следователите трябва да могат да използват всички
средства, които са им на разположение. Аз казах, „но обществото направи
сделка, т.е. социален договор с правителството, че ще позволи
[прилагането на] PATRIOT ACT заради 11 септември, за да имаме защита от
Ал Кайда - „PATRIOT ACT“ не бива да се използва за други цели“. А той ми
каза: „Виж, трябва да разбереш едно нещо. „PATRIOT ACT“ няма нищо общо с
11 септември. Той е нещо, което отдавна искахме да имаме. Просто видяхме
политическа възможност след11 септември да го прокараме“. Това излезе от
от устата на човек който е написал закона! Не от някой пияница в бара,
който бръщолеви. Това беше човекът, написал „PATRIOT ACT“, който ми
казваше защо „PATRIOT ACT“ е приет!.. Е, той не използва точно тези
думи, аз малко перифразирах, но това бе смисълът.
[„PATRIOT ACT“] е набор от правни инструменти, които те са искали
отдавна, и са видели политическа възможност чрез 11 септември да го
вкарат в действие. Това значи, че ще бъде налице внедряване на
технологии за проследяване, които се въвеждат в действие по причини,
които си мислим, че са добри – да се спрат терористите – но които де
факто ще се използват за съвсем други цели. И ще има хора, които ще
говорят в общественото пространство, че това е нужно да се направи
заради терористите. И може би дори тези говорители си вярват на думите,
които излизат от устите им!
Но правителството не мисли по този начин. Под правителство имам предвид
което и да било правителство. Те имат други планове и ще използват
технологиите за проследяване за много неща. Законът на Мур е своего рода
сляпа сила на природата. До 11 септември тази сила на природата наистина
беше сляпа – това беше просто начинът, по който се развиват
технологиите. Но след 11 септември се видя политическа насока зад тази
сляпа сила. Сега политиката се фокусира да движи напред тази технология
- да я ускорява, да я използва, да увеличава способностите за
проследяване.
Е, трябва да направим нещо за това. Ако не направим нищо, ще става все
по-трудно. Управляващата върхушка ще може да използва мощта си на
върховен властник за да следи политическите си опоненти.... Както и да
е, имате ли въпроси? Е, без съмнение съм казал доста противоречиви
неща...
Въпрос: Но не е ли по-важна причината, която ни се изтъква за
използването на тези технологии за следене?*
Има я официалната версия, която е, че трябва да се спре Ал Кайда -
ислямистите. Което е добра причина - това са мотиви, с които съм
съгласен! Военният ислямизъм е голям проблем! Всъщност, ако имаше един
перфектен свят в който да има има перфектно следене, което да спира само
лошите, аз не бих възразявал въобще. Но ние не живеем в такъв свят.
[Властите] използват такива технологии за други цели. Това значи че
следователите ще могат да развиват случаите си много лесно, защото ще
могат без усилия да събират информация за обектите си. Може да има
„point-and-click“ разследвания. Ще стане възможно да кажете [на
софтуерна програма]: търси в базите данни... - Знаете каква е разликата
между това да отидете на риболов с въдица да хващате по една рибка или
да ловите с мрежа, нали? - [подобно на лова с мрежата] ще можете да
кажете: търси в базите данни на всички транзакции и телефонни разговори,
кой с кого с е е свързал, кой с кого се е срещал, кой и кой са в една и
съща сграда, кой с кого прави секс...
Та е възможно един амбициозен прокурор да хване всички членове на някоя
противникова партия в парламента и да намери за всекиго нещо грешно,
което е направил... Мислите ли, че в партиите няма хора, които са
достатъчно гадни, за да направят това?
Въпрос: Да, но има и друг аргумент: ако човек не е направил нищо лошо,
той няма причина да се притеснява, че ще бъде проследен. Тогава защо да
се тревожи?*
Защото всички имаме в личния си живот си по нещо, за което не бихме
искали да стане публично! Този въпрос е в стила на 1990-те. Не бива да
удостояваме с отговор такъв въпрос. Това е погрешен въпрос! Не бива
въобще да го задаваме, не бива да позволяваме някой друг да го задава не
бива дори да е възможно да изникват допусканията, които стоят зад този
въпрос!
Ние всички имаме какво да крием. Представете си, че говорите с личния си
лекар за резултатите от теста си за HIV. Нима искате да ги видите във
вестника утре? А може да сте политик - и тогава със сигурност няма да
искате да ги видите във вестника - това е удобен начин да се отърват от
вас. Ами ако говорите с адвоката си? Ами със счетоводителя си? Ами ако
става дума за любовните ви писма....?
Въпрос: Но не трябва ли обществото да приема такива неща като нещо
естествено, да ги толерира, все пак е човешко да си болен, или да имаш
любовна връзка...*
Вие говорите за едно прозрачно общество. Не мисля, че е възможно.
Човешката природа не се мени толкова бързо. Технологиите за следене се
развиват по-бързо и могат повече, а човешката природа не може да смогне.
Ще мине много дълго време за [да настъпи] цялостна промяна, да се
промени човешката природа и да се стигне дотам да се приема [за
нормално] това.
Ние винаги ще можем да смущаваме хората - и винаги ще можем да ги
изнудваме. Да, може би не бива да има значение, че руският прокурор е
бил фотографиран с кревата с 2 проститутки. Но не мисля, че съпругата му
ще се съгласи, без значение какви са вашите теоретични аргументи за това
как трябва да приемаме... ерозията на личната неприкосновеност!
Всички можем да изтъкнем някакви теоретични аргументи защо обществото не
бива да е такова, но то е. И нещата не опират само до общество, а до
човешката природа. Не мисля, че жена ви ще одобри аргументите как трябва
да си промени отношението към това, че сте фотографиран с 2 проститутки
в легло, просто защото има някакви теоретични аргументи за гъвкавостта
на обществото и нуждата да се адаптира към технологиите за проследяване.
Още колко бил-клинтъновци ще трябва да осъдим, за да се промени
обществото? Ние имахме добър президент в САЩ в лицето на Бил Клинтън. Но
той беше ефективно политически неутрализаиран - за правене на секс в
белия дом! Който и да събира информацията, който и да има достатъчно
достъп до проследяващите технологии да събира информация, който и да е
човекът с политическото задание - ТЕ ще решат какво да извадят наяве и
как да неутрализират политиците.
Говоря за политиците, защото те са най-видими. Но мисля, че проблемът
касае повече от политиците – касае всички ни. Лошо е за обществото да
има [толкова много] технологии за проследяване. Тези технологии могат да
бъдат контролирани от властите или от корпорациите – а ако е от
корпорациите, те няма да се грижат за вашия интерес...
Например, в Европа имате различни здравноосигурителни компании от тези
които имаме в САЩ – при нас имаме здравноосигурителни компании, които не
искат да ви осигуряват, ако нещо не ви е наред. Ако сте болен или сте
бил болен, не ви искат в списъка си. И сега представете си че отивате в
магазина и си купувате презерватив, а сте женен мъж и имате вазектомия.
Тогава защо си купувате презерватив? Та вие имате вазектомия – значи не
се тревожите да не забременее жена ви! Тогава защо си купувате
презерватив?! Ха, ще да е, защото ще участвате в някаква високо-рискова
дейност. Ако ще участвате в такова нещо, здравноосигурителната ви
компания може да откаже да ви осигурява занапред. Ще мислят, че не бива
да ви се дава възможност да имате осигуровка.
В обществото – във всички общества във всички страни по света – винаги
ще има конкурентни лица. Факт е, че има съпернически отношения в света,
във всяко общество във всяка страна има такива отношения - между вас и
други хора, между две компании, между властта и вас, между вас и някоя
компания, между престъпници и вас - навсякъде има съпернически
взаимоотношения. И тези отношения [са достатъчен мотив за някои] да
изкопаят информация, събрана от технологиите за проследяване, за да се
опитат да разрушат опонентите си. Без съмнение вие можете да изтъкнете
някои добри аргументи – че е хубаво да имаме информация за властта.
Ако има камери навсякъде, можете да видите дали полицията не пребива
някого. Това е хубаво, съгласен съм. Но дали си струва да има камери
навсякъде и да сме под постоянно наблюдение, само защото може евентуално
да видим дали полицията не пребива някого?! А пък и ако има постоянно
следене, то ще има арести, в които да ви вкарват в една тъмна стая без
камери и там ще ви пребиват от бой.
Въпрос: Възможно ли е чрез криптографските технологии да се осигури
защита от това повсеместно следене?*
Има технологии против следене и PGP е една от тях, както и новият Zfone
софтуер също. Но не е толкова лесно да развиеш технология против
проследяването за всички случаи. Аз не зная как да направя
анти-проследяваща технология за видеокамерите, които са навсякъде.
Въпрос: А какво ще стане, ако тези анти-проследяващи технологии попаднат
в ръцете на терористите?*
Е, не ме е грижа дали терористите могат да се сдобият с технологии
против проследяване. Като казвам че не ме е грижа, имам предвид, че ме е
грижа за това, че ние - останалите - нямаме анти-проследяваща
технология.
Въпрос: Когато говорим за личната неприкосновеност, то спорен е въпросът
кое всъщност са личните данни, кои от тях са неприкосновени и трябва да
бъдат пазени строго и кои не...
Действително, има движение което се опитва да ре-дефинира какво са
личните данни. Една от трудностите при ре-дефинирането на личните данни
е, че понякога караме потребителя да има определени очаквания за личната
неприкосновеност.
Едно от нещата които имаме в САЩ в американския закон е, че е незаконно
да записваш някого, с изключение на известни обстоятелства, – и те се
опитват да разглеждат въпроса като дали човекът има очакване за личната
неприкосновеност! И ако той има очакване – трябва да се уважи неговата
личната неприкосновеност. Имайки по-голяма яснота за разрушаването на
личната неприкосновеност, ние променяме нашите очаквания за личната
неприкосновеност.
Получава се самоизпълняващо се пророчество: докато ние намаляваме нашите
очаквания за личната неприкосновеност поради това, че ни е ясно колко
ерозирала е тя, това създава извинения на следящите и те могат да кажат,
„е няма проблем е да го запишем, защото той така или иначе и не очаква
лична неприкосновеност“. Ама той говорел по обществен телефон?! Щом е
обществен, не бива да очаква лична неприкосновеност. Използвал бил
мобилен телефон? Мобилният телефон е радио-предавател и може да бъде
подслушан, а щом може да бъде подслушан, не бива да имаш очакване за
личната неприкосновеност.
Е, извинете ме, но за да нямам очакване за личната неприкосновеност,
това е заради хора като вас, следящите! Вие разрушавате нашата личната
неприкосновеност и отгоре на това използвате това като аргумент защо да
я разрушаваме сами!
Въпрос: Какво е вашето предвиждане за бъдещето на личната
неприкосновеност и гражданските свободи?*
Предвиждането ми за свободата? Винаги съм се притеснявал да отговарям на
въпроси за предвещанията. Най-добрият начин да предвещаеш бъдещето е да
правиш бъдещето. Вместо [да предвещаваме], трябва да мислим какво бъдеще
искаме и да работим колкото се може по-здраво, за да го постигнем,
вместо да предвещаваме.
Предвещанията са пасивни. Aко предвидите лошо бъдеще, всички ще са
песимистични и няма да искат да правят нищо. Ако прогнозирате
оптимистично бъдеще, всички ще бъдат доволни, че няма да има проблеми, и
няма да си дават зор за нищо. Вместо това е необходима е постоянна
работа, за да създадем желаното!
Това е малко като при подводниците и подводничарската война. В
подводничарската война [враговете] не се опитват да правят оръжия за
поразяване на вражеска подводница. Защо? При подводниците врагът е
морето - налягането на водата на дълбоко е толкова огромно, че е нужна
много инженерна работа, за да се запази водата извън подводницата. Ако
нещо се обърка – океанът нахлува и убива всички.
Затова в подводничарската война нещата, които [враговете] се опитват да
направят, е да нанесат малко разстройство в машинарията, която държи
океана вън от подводницата – тогава той убива всички.
Врагът е „океанът“. Има постоянен натиск над свободите ни. Изисква се
постоянно усилие да го удържаме настрана от подводницата - чрез цялата
технология, която имаме. Изискват се постоянни усилия да удържим натиска
на проследяването. Ако се отпуснем дори само за момент и намалим
усилията, свободите ни ни ще бъдат разрушени и отслабени - океанът ще
нахлуе и ще ни убие.
* Въпросите са на зрители от аудиторията.
Препечатано от Computerworld.
|
